На 14 март 2024г. в град Пловдив Клъстер „Зелена Синергия“ организира конференция на тема „Енергийни общности и групово финансиране. Законодателство, условия и добри практики“. На събитието присъстваха заинтересовани страни, включително представители на общини, районни кметства, агенции, неправителствени организации и други. Събитието бе организирано в рамките на проект SunSharing, финансиран от EUKI (European Climate Initiative).
Проектът SunSharing се стреми да подпомогне гражданите и да подкрепи енергийния преход чрез създаване на партньорства и колективно финансиране на Енергийни общности в България, Гърция, Северна Македония и Хърватия. Въпреки високият потенциал за слънчева енергия във всички страни партньори липсата на подходящо законодателство и обществени стимули води до липса на иновативни бизнес модели, които да насърчават гражданите да инвестират съвместно във ВЕИ.
В рамките на проекта вече са публикувани 4 доклада за всяка от четирите страни (https://sunsharing.fsb.hr/?elearn) – за състоянието на тяхното законодателство, добри практики, предпоставки и пречки през развитието на енергийните общности и инициативи за групово финансиране. Другите дейности включват избиране на най-добри практики от Европа, които да служат за пример, както и създаване на наръчници в помощ на гражданите, които да описват методите и съвети за изграждане на енергийните общности и инициативи за групово финансиране.
На събитието се включиха редица експерти по темите. Надя Николова от СОФЕНА представи действащата законова рамка за енергийните общности в България. Правните дефиниции на Енергийни общности за възобновяема енергия и Гражданска енергийна общност са вече дефинирани в българското законодателство (в Закона за енергетиката и в Закона за ВЕИ), като към момента за насърчаване на инвестициите във ВЕИ се приемат нови допълнения и изменения към закона. През 2024г. е в процес на приемане Наредба №6 за облекчаване на процедурите за присъединяване на производители на електрическа енергия от ВЕИ с инсталирана мощност до 1 MW, а Наредба №1 за регулиране на цените на енергията е в процес на обсъждане.
Макар въвеждането на дефинициите за енергийни общности в българското законодателство да е стъпка в правилната посока, все още има много неща, които трябва да се подобрят. Необходими са допълнителни промени в законодателната и регулаторната рамка, за да се постигне по-ефективно транспониране на Директиви 2018/2001 и 2023/2413, например:
- дефиницията за енергийни общности (ЕО) е необходимо да бъде обновена, като се направи разграничение между различните типове участници, включително да се поставят микропредприятията като равнопоставени участници;
- нужни са ясни правила и критерии за регистрация на общности, защита на правата на активните клиенти, както и забрана на дискриминационни практики;
- необходимо е осигуряване и гарантирането на прозрачност и справедливост на всички аспекти от дейността на ЕО.
Необходимо е и допълнително законодателство за:
- регулиране на нетното отчитане на произведената и потребена електроенергия;
- премахване на двойните мрежови такси за енергийните общности; и
- създаване на стандартизирани процедури и протоколи за създаване и управление на енергийни общности.
Любимка Георгиева от Черноморски Енергиен Изследователски Център представи помощни механизми за създаването на ЕО в България в рамките на проекта SHAREs. Това е инициатива, подкрепя т.н. местни лидери в създаването или разширяването на своя енергийна общност. Освен това, предлага решения за преодоляване на трудностите при привличането на партньори, включително и на такива, които все още не се вълнуват от енергийните въпроси или не са запознати с концепцията за енергийните общности.
Проектът цели да подкрепи пряко създаването на най-малко 20 енергийни общности или колективни действия (пилотни проекти) в шестте партниращи си държави (Австрия, България, Германия, Грузия, Унгария и Хърватия). SHAREs подкрепя местните инициативи чрез национални онлайн портали, които предоставят необходимата информация за съставянето и развитието на енергийна общност. На тях може да бъде намерен набор от инструменти, които предоставят техническа, правна и финансова информация и полезни връзки, в това число най-значимите аспекти на съществуващата правна рамка, примерни договори, технически стандарти и ИТ решения, описания на успешни бизнес модели и др. Също в платформата могат да бъдат намерени и необходимите елементи за провеждането на комуникационна кампания, съобразена с конкретните нужди на енергийните общности, която ще даде възможност на местните герои да популяризират ефективно своята идея сред най-подходящите потребителски групи.
SHAREs обединява и пионери – съществуващи ЕО или колективи, които могат да предоставят на начинаещите ценни напътствия на основа на богатия си опит в рамките на менторската програма. Те стават част от кръга на пионерите и действат като център за знания за енергийните общности. Освен това те популяризират идеите и онлайн портала на проекта SHAREs в своята общност, изпълнявайки ролята на мултипликатори.
Даниела Пеева от Patient Capital представи „Инициативи за групово финансиране – законодателство, примери и платформата Patient Capital“. Инициативите за групово финансиране са буквален превод на crowdfunding – метод за набиране на финансови средства чрез колективни усилия. Те позволяват по-голяма независимост на проектите, търсещи финансиране, тъй като не зависят от малък брой големи инвеститори, а от повече по-малки участници, които самостоятелно преценят ползите и рисковете от инвестицията си. Тази форма на алтернативно финансиране обикновено се използва от стартиращи и иновативни предприятия – микро и МСП.
Груповото финансиране е много популярно за социални проекти и такива с въздействие на околната среда и включва три типа участници: собственика на проекта, инвеститори и посредническа организация под формата на доставчик на услуги за групово финансиране, която обединява собствениците на проекта и инвеститорите чрез онлайн платформа. Тя, като доставчик на услугата за ГФ, не поема собствен риск, а управлява цифрова платформа, отворена за обществеността, за да свърза заинтересованите страни.
Регламент (ЕС) 2020/1503 относно европейски доставчици на услуги за групово финансиране за бизнеса е в сила от юли 2022г. Регламентът постановява единни изисквания за предоставянето на услуги за групово финансиране за организацията, разрешаването и надзорът на услуги за финансиране за операция на тези платформи, както и за прозрачност и маркетингови комуникации във връзка с предоставянето на такъв вид услуги в ЕС.
Г-жа Пеева представи и платформата Patient Capital – платформа за групово финансиране, където различни компании от стартиращи до големи установени компании могат да създадат такава инициатива с която да привлекат външно финансиране. Очаква се платформата да бъде функционираща от 1-ви април 2024 г. Там ще се търси финансова подкрепа основно за проекти със социална насока или такива, фокусирани върху околната среда. Срокът за набиране на средства в платформата е 30 дни, след което, ако инициативата е успешна, те се превеждат към компанията.
Станислав Андреев от ЕнЕфект представи „Модел на енергиен кооператив с публично-частно партньорство – Добър пример от общ. Габрово“. Община Габрово, съвместно с ЕнEфект и с подкрепата на международната инициатива TANDEMS, финансирана по програмата на ЕК LIFE, създадоха енергийна общност (във формат, съобразен с Директивите на ЕС и изискванията на националното законодателство). Тази ЕО включва партньорство между Общината, физически и юридически лица и малки и средни предприятия, като стойността на инвестицията за изграждането на ВЕИ е 180‘000 лв., а местоположението на инсталацията ще бъде на Регионалното депо за неопасни отпадъци.
Публикувана бе публична покана към физически лица, местни органи, общини, неправителствени организации и малки или средни предприятия да се включат в общността, което се случи в два етапа – на първи етап поканата бе отворена единствено за участници, регистрирани на територията на общ. Габрово, а на втория етап вече бяха допуснати всички останали региони от страната. Финансовото участие на физическите и юридическите лица бе в размер между 500 лв. и 5000 лв.
На 15 януари 2024г. капиталът, необходим за изграждане на ВЕИ инсталацията бе осигурен и процедурата по набиране на участници в енергийната общност беше затворена. В общността се включиха 73 участници, от които от Габрово са 31, а останалите 42 са жители на различни области в България, включително и шест юридически лица.
Инж. Петър Кисьов от Клъстер Зелена Синергия представи концепции за саниране, които ще бъдат изпълнени в рамките на две многофамилни сгради, които са свързани с внедряването на термопомпи въздух-вода за ефективното генериране на енергия за битово горещо водоснабдяване, в допълнение към мерките по ограждащите конструкции. С цел по-висока ефективност и за достигането на енергиен клас „А“ на сградите, системите ще бъдат реализирани заедно с фотоволтаична инсталация, която ще генерира електричество, за да снабдява термопомпите. В часовете без собствена или с ниска собствена консумация фотоволтаичните системи ще генерират електричество, което ще бъде съхранено в литиево-йонни системи за съхранение на енергията. Това ще позволи максималното оползотворяване на слънчевата светлина в електричество, а от там и висок процент на собствено ВЕИ електричество. Детайлите анализи демонстрират, че с този подход се достига енергиен клас „А“, докато изолирането на ограждащите конструкции при конкретните две сгради води само до енергиен клас „B“. В допълнение енергийните и финансови спестявания са осезаемо по-високи при добавянето на хибридната инсталация, като по този начин се намаляват значително генерираните въглеродни емисии.
 |
В събитието се включиха и партньорите по проекта, които представиха законодателство, добри практики, препятствия и условия в техните страни:
· Antun Pfeifer / UNIZAG FSB – Хърватия · Konstantinos Oureilidis / University of Western Macedonia – Гърция · Vladimir Gjorgievski / SDEWES Skopje – Северна Македония
|
Водещият партньор по проекта – Д-р Антун Пфайфър от Университета в Загреб, представи състоянието на енергийните общности и инициативите за групово финансиране в Хърватия – макар там да има въведена дефиниция за Енергийни Общности за ВЕ и Граждански Енергийни Общности в законодателството, към момента все още няма нито една ЕО в същинския смисъл на дефиницията. Ключовите проблеми в Хърватия включват правни и практически проблеми с прилагането на инициативи за групово финансиране, липса на правилно транспониране на гражданската енергия и общностите за възобновяема енергия от директивите на ЕС. Някои подзаконови актове и правилници в момента се разработват от националната регулаторна агенция, но те не обещават да постигнат постепенни промени в енергийната система. Д-р Пфайфър говори и за първата инициатива за групово финансиране на ВЕИ проект – „Крижевски Соларни Покриви“ – изпълнена през 2018-2019 г., те са били реализирани чрез кампании за групово инвестиране в сътрудничество с Green Energy Cooperative и град Крижевци. Този пилотен проект е позволил на гражданите да инвестират собствени средства с годишна лихва от 4,5% за 10 години. Включвал е инсталиране на фотоволтаични централи на две обществени сгради.
Константинос Оурелидис от Университета на Западна Македония представи гръцкия случай – В Гърция новото законодателство предоставя приспособена регулаторна рамка, която е по-близо до съответните директиви на ЕС. Въпреки това, въвеждането на нови условия за енергийните общности, докато вече съществуващите енергийни общности все още са активни, е объркващо. Допълнително, разликите между типовете енергийни общности не са добре установени, което поражда повече опасения за по-нататъшни актуализации на законодателството. Що се отнася до броя на енергийните общности в Гърция, въпреки че голям брой енергийни общности, които вече са създадени, повечето от тях все още са неактивни. Проблемът за тази ситуация се отнася главно до неспособността на мрежата да свърже повече ВЕИ поради наситени електрически мрежи. Трябва да се предоставят по-ясни стимули на местното общество, за да станат гражданите активни членове и да са мотивирани да инвестират в такива дейности.
Владимир Георгиевски от SDEWES Скопие представи темите в контекста на Северна Македония. Там липсва законодателство дефиниращо енергийни общности и все пак Националният план за действие в областта на енергетиката и климата в Северна Македония предвижда над 1 GW фотоволтаичен капацитет през 2040 г. с до 400 MW покривни фотоволтаични системи през 2040г. За да се ускори напредъкът към тази цел, но също и като мярка за защита на потребителите срещу енергийната криза бяха направени промени в Правилника за възобновяема енергия, за да се увеличи максимално допустимият капацитет за фотоволтаични инсталации, които могат да бъдат инсталирани на покриви. Въпреки че тези промени са стъпка в положителна посока, те не успяват да отключат потенциала на общностните енергийни проекти, оставяйки заинтересованите страни (граждани, общини, публични институции) неспособни да инвестират съвместно в общностни слънчеви фотоволтаични проекти. Директива 2018/2001/ЕС, която регулира общностите за възобновяема енергия, трябва да бъде изцяло приложена до 2024г., което предполага, че регулаторните органи ще трябва да направят рамкови промени, за да се подобрят условията за формиране на ЕО в Северна Македония в най-скорошни срокове.
